Галерия
Това е Стоян. Той прекарва тежка форма на демиелинизираща полиневропатия или Синдром на Гилен Баре, характеризиращ се със симетрична слабост в крайниците и загуба на сухожилно-надкостни рефлекси. Възвръщането на загубената двигателна активност при толкова тежка форма на неврологично разстройство е трудна, но не невъзможна задача. Навременната и добре проведена рехабилитация значително повишава шансовете на трудноподвижни пациенти да възвърнат нормалния си начин на живот и активност. Рехабилитацията ни със Стоян продължи месеци, като в началото той нямаше активни движения в четирите си крайника, имаше нарушен постурален контрол, силни болки и парестезии по крайниците. Беше невъзможно за него да достигне самостоятелно до положение седеж както и да се изправи и да стъпи на краката си. С голяма борба и упоритост започнахме да се изправяме първоначално до стоеж. След това преминахме към ходене с подкрепа на двама души, последвано от придвижване с опора само от един човек. В последствие Стоян започна да използва само помощни средства при ходене без чужда помощ и последователно премина от патерица към проходилка и бастун в настоящия момент. Стоян вече се справя с изкачването по стълби, както и с ежедневните си дейности. Успешно се върна на сцената, където е мястото му!!
С упоритост и желание от страна на пациента и терапевта физикалната рехабилитация може до доведе до постигането на много добър резултат и Стоян е живото доказателство за това.
Това е Васил.Той претърпява исхемичен мозъчен инсулт, който го оставя
на легло с невъзможност за контрол на 4-те си крайника, мускулна
слабост и нарушена координация. След проведената рехабилитация в период
от 3 месеца ние достигнахме до желаните резултати.
С него извървяхме един доста дълъг път до успеха, а именно неговата
самостоятелност, придобита с голямо желание и много работа от двама ни и
близките му, които бяха неотлъчно до него през цялото това време.
В момента той се самообслужва вкъщи без нужда от помощ, ходи сам
както до тоалетна, така и на стълби, като работим за достигане на
неговата пълна независимост, а именно ходене без помощно средство.
Това е Веселка. Тя претърпява исхемичен мозъчен инсулт, който я оставя
на легло с невъзможност да се самообслужва сама. С нея провеждаме
рехабилитация от 2 месеца като за това време имаме огромен напредък в
сравнение с началното положение, при което не можеше да координира
тялото си, да го задържи седнала, включително и да ходи. В момента се
изправя с помощ и ходи както с мен, така и с близките си. За този
период от време тя прави също самостоятелно раздвижване вкъщи като
голяма част от упражненията вече успява да извърши сама, а друга част
от тях със своите близки, използвайки ластици. В момента тя се самообслужва вкъщи без нужда от помощ използвайки проходилка, като крайната цел е да достигнем до стабилно ходене без помощно средство!
Това е Величка. Тя претърпява исхемичен мозъчен инсулт, който я оставя на легло в тежко общо състояние. С нея проведохме рехабилитация близо 2 месеца като за това време достигнахме до състояние от невъзможност за ставане самостоятелно от леглото до ходене с помощ от втори човек. В момента и предстои пътуване в друга държава където ще продължи да провежда рехабилитация. Крайната цел е възстановяване и възвръщане към самостоятелност в ежедневието си без чужда помощ.
Това е Елица. Тя претърпява операция на гръбначния стълб поради
фрактура в областта на 10 торакален прешлен. Също прекара и тежка
инфекция в областта на дясна тазобедрена става, от което се наложи да
се ендопротезира същата след назначена медикаментозна терапия от лекар и
овладяване на инфекцията.
Впоследствие остава на легло със слабост в долните крайници и
невъзможност за активно движение в тях, ограничен обем на движение и
силни спастични болки, състояние познато като парапареза. В продължение
на над 4 месеца проведохме активна рехабилитация като започнахме с
изправяния до стоеж с помощ от моя страна, преминахме към ходене с
проходилка и постепенно навън стигнахме до положение да ходи с канадки
за да може да преминава и препядствия като тротоари и стълби.
В момента е напълно самостоятелна и се е върнала към ежедневието си, както се вижда и от клипа.
Това е Ангел на 81 години. След претърпян Исхемичен мозъчен инсулт и съпътстващо заболяване Паркинсон, той е прикован на легло с невъзможност да се самообслужва сам. В продължение на 6 месеца усилена работа, както от мен, така и от неговите близки, той започна да се изправя сам, както в седнало, така и в изправено положение, ходи самостоятелно както с проходилка, така и без, качва стълби, преминава лесно през препятствия независимо от видa им. В момента е самостоятелен в изпълнението на дейностите от ежедневието!
Това е Райна. Тя претърпява мозъчен инсулт, който я оставя на легло със значително затруднено придвижване и пълна парализа на десния горен крайник. С нея проведохме интензивна и поддържаща терапия в продължение на няколко месеца. В резултат значително се подобри координацията на движенията, включително и походката й. Преминахме последователно през ходене с подкрепа,
придвижване с канадка и самостоятелно ходене. В настоящия момент усилията ни са съсредоточени в раздвижването на пострадалата ръка. Постигнахме извършването на някои движения с нея и продължаваме процеса на подобряване на двигателната активност. В момента Райна се придвижва самостоятелно и може да изкачва стълби с помощ. Крайната цел на рехабилитацията ни е да може да се обслужва ефективно самостоятелно в домашна обстановка включително и в банята при извършване на тоалет.
Това е Малинка. При падане получава фрактура в областта на бедрената кост от дясната страна и фрактура в областта на трета метакарпална кост вляво. Поради невъзможност за товарене на оперирания крайник с тежестта от тялото, в продължение на 45 дни се изправяхме до положение стоеж върху здравия такъв. Затова време се научихме да сяда сама и да издържа 30+ минути, за да предотвратим световъртежа от залежаването, както и застойни явления в тялото и появата на декубитални рани. След като се свали гипса в областта на горния крайник започнахме постепенно да ходим с проходилка. Ръчичката се включва в дейностите от ежедневието и хватателната функция е значително подобрена. На този етап сяда, става сама и се движи напълно самостоятелно вкъщи.
Рехабилитацията в момента продължава със семейството й!!
Рехабилитацията в момента продължава със семейството й!!
Това е Анка. Преди 2 месеца пада и прави фрактура в областта между големия и малкия трохантер или още така наречената пертрохантерна фрактура с последваща операция и фиксация с винтове и плаки. В продължение на месец провеждаме терапия в домашни условия , чрез която вече с малко доза помощ тя успява да се справя в ежедневието си. Близките са обучени да правят нужните упражнения и как да се вертикализат от легнало до изправено положение безопасно , включително и да ходят заедно , с което помагат за укрепването и възвръщането и към живота , който е водила преди травмата!
Това е Стефан на 82 години. Неговото основно заболяване е: Сърдечна недостатъчност, която го оставя на легло за 2 месеца поради бърза уморяемост, задух и ограничения физически капацитет, който има вследствие и на неговите придружаващи заболявания. Те биват: двустранна гонартроза и двустранна коксартроза, синдром на Рейно.
В продължение на 10 дни проведохме рехабилитация в домашни условия, като пригодихме средата с цел удобство и улеснение за него и неговите близки. Още на първия ден започнахме да се изправяме и от 2-рия ден вече ходихме по-малко с проходилка. Надградихме леглото с още един матрак за да може да се опитва да се изправя както сам, така и с близките в останалата част от денят, както и за да не се изявява болкова симптоматика в засегнатите стави докато седи поради височината на леглото. Вързахме въженце, с което да си помага при достигане до седеж, както и да се упражнява докато е сам. В момента рехабилитацията му продължава и се изпълнява включително и от неговите близки!
Всички филми от тази страница можете да видите и в youtube канала ми:
За допълнителна информация относно вашия случай, можете да се свържете с мен на посочения телефон:
